Мечове във времето - сборник с разкази от български автори

И настана време, когато мой разказ да намери място в книга. След като Явор Цанев ми беше гласувал доверие и публикува разказът ми „Куфарчето на дявола“ в списание „Дракус“, то сега Александър Драганов стори същото с друго мое произведение – „Когато слънцето се скрие зад камбаните“, което се помещава между страниците на „Мечове във времето“. Поредицата мечове стартира през 2011 година и до сега излязоха цели четири книги от нея – в леда, в града, в морето и в космоса. От днес ставате свидетели на последната пета книга, с която се затваря този цикъл. Искрено се надявам другаря Драганов просто да е решил да си вземе кратка почивка от изморяващата организация около тези сборници и пролетта на 2018 година да атакува родното книгоиздаване с нов проект. Аз лично реших да си създам собствена традиция при писането ми на ревюта за сборници, която стартирах с книжката „Писъци“ на Хорър клуб Лазарус, като оценявам разказите по десетобалната система както е в IMDB. Не се учудвайте за високите ми оценки, но мразя да пиша ревюта за книги, които не съм харесал. Ще действам по хронологичен ред, или по-точно ще пиша за разказите според начина им на подреждане в книгата. 

ТРИМАТА ПАЗИТЕЛИ И ЗАМЪКЪТ НА ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ Александър Драганов (10/10) – Историите на Сашо са изключително завладяващи. С тази тук той слага край на приключенията на тримата пазители. С първият му разказ за тях той ме спечели като читател и с голям трепет и удоволствие чета произведенията му. В този разказ действието се развива в замъка на последния залез, както подсказва и заглавието. Изключително динамичен разказ препълнен с много екшън и бойни сцени. Звездин, Алкивиад и Мракомет са се сблъсквали с толкова много трудности и са побеждавали какви ли не врагове, даже богове, като са спасявали света не един път, но тук те се сблъскват с Нещо неописуемо и твърде невероятно дори за техния произход. Ще се справят ли тримата пазители с налегналата ги опасност? Ще разкрият ли тайните на света и неговото сътворение? Ако желаете да разберете, не пропускайте последния разказ от трилогията. 

ВРЕМЕВИ КОМАРДЖИЯ Александър Цонков-Lostov (10/10) – Това е разказ, в който се отличава грамотността на автора и прекрасния му стил на писане. Действието се развива много години напред в бъдещето, някъде около 2600-та. Човечеството е напреднало до такава степен, че съществува лицензирана компания, която осъществява времеви пътувания, но само с търговска цел. В един съвсем обикновен ден служителят Ричи нарушава вътрешния правилник и пътува напред във времето за да разбере кои са победителите от гонките с коне. След като се завръща в своето време той си мисли, че е заличил следите си от пътуването, но не е така. Служителят Хуан Рамирез, който следи за реда на между-времевите пътувания разбира за нарушителя и докладва на по-високо ниво, след което му е възложена задачата тайно да предотврати случилото се. От тук започва едно свръх интересно приключение описано прекрасно. Дали Рамирез ще предотврати евентуална катастрофа за компанията, в която работи или ще се провали ще може да разберете ако прочетете на Lostov разказа? 

РАПСОДИЯ ЗА МРАКА И СВЕТЛИНАТАLady Pol the Beloved & Вотан (8/10) – Двамата са направили една колаборация между тъмните сили и светлите такива. Рапсодията наподобява вълшебна приказка, в която на моменти ту надделява мрака, ту светлината. Историята се върти около болният Рич и сестра му Лорна, чиято любов към него и грижи го подържа жив. Девойката е неописуемо красива, наподобяваща самодивите от българските митове  и легенди. След като двамата са останали без родители и по-малкият от тях – Рич се е разболял, животът е притиснал до стената красавицата и на нея и се е наложило да започне работа като танцьорка в нощен бар. Момичето е смачкано от живота, но успява понякога да се откъсне от действителността като се оставя в ръцете на хобито ѝ – бой със сабя. Така тя се откъсва от реалността и не позволява на депресията да я смачка. Но в една наглед нормална вечер в бара пристига ужасяващ клиент, който се прехласва по обаянието ѝ и решава, че тя му принадлежи. Ще успее ли Лорна да се измъкне от лапите на злодея? Как всичко това ще рефлектира върху болният ѝ брат? И всяка ли приказка има своя щастлив край? Прочетете за да получите отговори. 

КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЕ СКРИЕ ЗАД КАМБАНИТЕДаниел Иванов (?/10) – Не смятам, че един автор може да се оцени подобаващо и с точност, защото не вярвам да има такъв, който да не харесва творбите си и ако аз примерно бих си дал  максимална оценка, то някой друг би го сторил с минималната, така че ще оставя това важно решение на вас читателите. В разказът ми първоначалното действие се развива далеч в бъдещето, във време, в което човечеството се намира пред пълно унищожение. Тъмните сили са надвиснали над света и единствено божиите храмове са успели да им се противопоставят. В едно от абатствата се намира книгата на времето, чиято сила предпазва местността им от вражеските набези. С годините са обучили седем момчета в свещени воини, които периодично се връщат назад във времето опитвайки се да предотвратят инвазията на тъмните сили. Но в един случаен ден става ясно, че шест от момчетата са убити, а спасението на света остава върху плещите на единствения оцелял, който пък се оказва най-големия нехранимайко. В приключението му срещу тъмните сили го придружава кюрето Делберт, с което се изправят срещу сериозни врагове и изпадат в множество небивали ситуации. Ще успеят ли двамата да предотвратят заличаването на човечеството? Какви са тайните на главния герой и защо той не показва истинската си същност пред другите? Ако искате да разберете какви обрати ви очакват, вземете си книжката и се насладете на тази история, както и на другите девет. 

БЯГСТВО ОТ ВРЕМЕТОДелиян Маринов (8/10) – по всичко си личи в този разказ, че Дел се е постарал да изгради една история, в която не е целял единствено да вмъкне пътуването във времето, а по-скоро е станало точно обратното – то отстъпва в сюжета за сметка на героите, които са изградени безупречно. Авторът се е опитал да ни извади на показ чувствата и целите на неразбраните хора сред нас. Умело боравене с думите и няколкото забавни моменти допринасят за качеството на текста. 

БЕГЛЕЦЪТДимитър Запрянов (7/10) – Като цяло идеята е много добра, динамични действия и вълнуващи обрати. Митко се е справил много добре с темата и вплел в историята и няколко дребни второстепенни сюжета, които само я обогатяват. Първите няколко страници се четат трудно, но след като започне да се развива историята, нещата си идват на мястото. 

ПИЩЯЩИЯ ХАРЕМДимитър Цолов (10/10) – Уникален разказ, направо велик. Истинско неподправено удоволствие беше за мен прочитането му. Мрачна загадъчна атмосфера, няколко подобни убийства и една изчезнала девойка. Главния герой ми се превърна в един от любимите, а началото на разказа е повече от завладяващо. Моят личен фаворит в сборника.

ГОСПОДАРИТЕ НА ВРЕМЕТОДонко Найденов (10/10) – Каквото и да кажа за Донко и за неговото творчество все ще бъде малко. Той е от авторите, които са майстори на мистерии, а аз ги обожавам. С този разказ отново ни запознава с майсторлъка си, сякаш в главата си Донко има една мини вселена с безброй мистериозни истории. Господарите  на времето е вълнуващ разказ, който плавно те увлича и докато се осъзнаеш те удря в главата и изпадаш в несвяст. За любителите на жанра е задължителен. Героите са пълнокръвни, ненатрапчиви и реагират напълно нормално в изпречилите им се предизвикателства. Четейки човек може да повярва на написаното и да си помисли, че действията са се случили някога, а разказът е написан по записките на главния герой.

ОРФЕЕВИЯ ВОЙНМирослав Петров (8/10) – Авторът умее да борави с голям набор от думи и това си проличава в този му проект. Историята се върти около младата археоложка Диана, която попада в центъра на много древна вражда. Оказва се, че тя е ключова фигура в нарастващата война и от нея зависи изхода ѝ. Пленяващо четиво с доста описания, които на моменти ме подразниха, но все пак обогатяват разказа. Като цяло много хубав разказ.

ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ РИЗОНПетър Атанасов (9/10) – Мащабна, динамична и свръх завладяваща новела. 60 страници удоволствие прочетени за норматив време. От Петър бях чел разказа от миналия сборник на мечовете за Еван Гуру и смело мога да кажа, че той гради с огромна скорост. Крал Ризон опитва да изчисти магията от света като преследва последните останали магически същества, но точно, когато се вижда победител, той бива прокълнат от вещица и заточен да се прехвърля напред във времето всяка година по едно и също време, но само за три минути. И така, докато другите стареят, то той се включва в света за определено време и вижда протичащите действия на Земята като страничен наблюдател. Изключителна история, в която според мен лично има и поука. Феноменален завършек на сборника и цикъла за мечовете. 

P.S.

Саше, надявам се догодина да промениш решението си и отново да зарадваш всички любители на жанра с нов проект, защото това, което правиш си заслужава да бъде видяно и да стигне до повече хора.

Сказания за Железноръкия воин

               от

Мирослав Петров

В такива ситуации напоследък често изпадам - да прочета книга от български автор и да се почудя какво да кажа за нея, защото всичко вече е изречено. Да започна от самото начало. С творчеството на Мирослав Петров се запознах преди две години със сборника Мечове в морето, където неговия разказ Съкровището на Атлантис ме заби право в земята от кеф. От тогава започнах да следя изявите му, но уви не успях да намеря много от него. Но дойде 2016-та година, в която успях да се запозная с автора (макар и задочно - имам предвид по фейса) и бях удостоен с честа да прочета няколко негови чернови (очаквайте скоро историите за тролът детектив Пат, които без редакция ми доставиха оргазъм, пък предстсавям си като излязат наяве какво ще изпитам). И дойде мига в края на 2016-та година, когато се сблъсках от първа ръка с втората му самостоятелна книга - Сказание за Железноръкия воин. Тук автора е надминал себе си. разкошна история развиваща се във времето на българските ханове, още когато древни народи са обитавали земите ни. Историята се върти около младият багаин Алдомир, чиито бойни умения и човечност са ненадминати. Той се сблъсква с коварни врагове, също се запознава с племето на Народа и открива любовта. Окрива неочаквани приятели и дълго пазени древни тайни. Общо взето на Алдомир никак не му е скучно благодарение, на което и на читателите няма да им бъде. От всяка прочетена страница си личи, че Миро се е постарал много, изгладил е думите, обрисувал е разкошно образите на героите си и най-важното за мен - така е описал местата и случващите се събития, че чак се замислих дали тази книга не е по-автентична от учебниците по история. Ако желаете да прочетете нещо качествено - без колебание потърсете Мирослав Петров и неговото сказание за Железноръкия воин! Гарантирам ви, че няма да съжалявате. Всяка една страница си заслужава прочитането.

Сказания за ледената планина

                    от

Александър Драганов

Още в момента, в който разбрах, че на бял свят ще се появи книга от другаря Драганов, бях убеден, че тя ще направи колекцията ми от книги от български автори по-впечатляваща и колоритна. Сказанието за ледената планина е впечатляващо епично фентъзи способно да се конкурира с книгите на много чуждестранни автори, като по нищо да не им отстъпва по качество и тръпка, а даже е по-силно от повечето такива. Авторът е създал един далечен свят и го е описал по невероятен начин. В определени моменти бях склонен да вярвам, че той наистина съществува.

Книгата започва с два разказа или по-точно новели и завършва с роман. Ще споделя мнението ми за всяко едно произведение, като ще се постарая да бъде точно това, което мисля.

ЕЛФЪТ ОТ ПЛАНИНАТА - Тук авторът разказва за черният елф Алтиарин, който родом е от Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия. Елфът е дете на мрака и един от най-свирепите войни от своята раса. Погубил стотици животи на същества от различни раси, той всява страх из селенията около ледената планина и тези на далечните царства отвъд нея. Могъщият елф вдъхващ респект дори сред жреците кланящи се на бога на войната Рамакар, среща непривичното чувство сред неговия народ - любовта. След като бива изпратен на поредната мисия, където отново побеждава варговете си, той се завръща в родния град, където с мъка установява, че неговата изгора е била брутално убита. Огромен гняв напира да излезе от тялото му и настъпилата омраза над собствения народ го подтикват към отмъщение. Способен ли е тъмният елф да загърби случилото се и да се помири с душата си? Възможно ли е същество с толкова тъмно минало отново да обикне? Ще разберете ако прочетете Елфът от планината.

ЛИХВАРЯ - Втората история разказва за вампира Римиел, чиято съдба не е по-лека от тази на тъмния елф от първия разказ. И тук любовта е главно действащо лице, но погледната от по-различен ъгъл. В първия разказ автора показва, че любовта може да те спаси, докато тук сякаш е опитал да ни покаже, че тя може да погуби дадена душа. Вампирът също среща любовта на живота си като се влюбва в човешко момиче. Любовта им е взаимна, ала девойката умира при злощастни обстоятелства. Римиел е преследван от Леониций, умел паладин в боравенето с меча и борбата с тъмните сили, който е брат на погубената девойка. Той преследва вампира за да отмъсти за смъртта на сестра си. Оказал се непреодолим враг, Римиел сключва странен договор с още по-странно същество с цел да се спаси от наказанието паладинско, обаче нещата стават по-зле от колкото е можел да очаква.

ВОДОПАДЪТ НА ЗОРАТА - След като първите две произведения се водят нещо като предистория, тук господин Драганов вече е размахал перото на вдъхновението си и се е развихрил максимално. Действието в романа се развива около двадесет години по-късно спрямо новелите. Тъмният елф е намерил своята посока в живота, докато вампирът все още търси своята. Любовта и приятелството са неизменна част от историята и докато в други фентъзи книги темата за любовта по-скоро е дразнеща, то тук тя прави историята по-пълноценна и читателят остава с чувството, че без нея прозиведението щеше да бъде праволинейно. Годините след събитията от първите две истории, Алтиарин и Римиел са вече семейни приятели. Елфът има собствено семейство и се радва на обичта на близките си без да подозира за тайните чувства, които вече порасналата му дъщеря изпитва към немъртвия. Дали те са споделени или не?. Какво ги свързва тези персонажи и с какви зли сили ще се сблъскат? Как в един свят на магия и разруха няколко създания на мрака се оказват единствените възможни спасители на света? И какво означава водопадът на зората и защо главните герои са тръгнали да се сблъскват с кръвожадни зверове, непреодолими врагове и инквизиторите на Великата църква за да стигнат до него? Всички тези въпроси ще ви се изяснят ако се осмелите да се сблъскате със света създаден от Александър Драганов.

Вече нямам търпение да излезе продължението. Ако имаше по-висока оценка от 5-ца в Goodreads щях да я дам на момента.

ПИСЪЦИ

                      от

Horror Writers Club LAZARUS

В интернет пространството се появиха десетки положителни ревюта на този сборник и нито едно отрицателно. Някой може да попита - как така няма отрицателни? Аз ще му отговоря на секундата - причината за това е, че в книжката няма слаб разказ. Може да си мислите, че преувеличавам, но аз винаги ще бъда готов да споря с вас. Нормално е, когато бъде издаден сборник от различни автори, някои произведения да не бъдат на достатъчно високо ниво. Аз не забелязах такова нещо с Писъци. Въпреки, че имаше разкази, които не ми допаднаха като идея (нормално - никой не е идеален - визирам себе си), ясно си личеше, че са написани с голям майсторлък. Останах впечатлен от книгата и без много да му мисля реших да ви ангажирам с моето мнение за нея. Ще подходя по необичаен за мен начин с това ревю. Реших да оценя всеки разказ по десетобалната система както правят в IMDB и същевременно да споделя впечатленията ми по отделно за всеки от тях и аджаба, защо съм дал тази оценка.

Ще започна с първото нещо, което прави огромно впечатление - корицата. Тя е дело на Петър Станимиров (великолепен български художник, всепризнат майстор в илюстрирането на книжни корици - илюстрирал такива на Стивън Кинг и небезизвестният  Сибин Майналовски - Усмивка в полунощ. Илюстрацията е плашеща и същевременно предизвиква огромно нетърпение към читателя да разлисти страниците в книгата. Заслужено и безпрецедентно получава 10/10 - Шедьовър.

А сега започвам с разказите така, както са позиционирани в сПИСЪКА.

1. - ШАРЛАТАНИАДА от Димитър Цолов - (8/10) - Едва наскоро се запознах с товрчеството на Димитър Цолов и смело мога да твърдя, че остросюжетната литература в България намери своя нешлифован диамант в негово лице. С Шарлатаниада той открива сборника. В разказа става дума за един от многото хора "ментета", които лъжат и мамят обикновените граждани мечтаещи за чудо, само и само за да напълнят портфейла си, но героят на Митко е още по-брутален. Добре разказана история и интересни персонажи, а описанието на финалната сцена кърти.

2. - ХАДЖИКОНСТАНТИНОВАТА КЪЩА от Елена Павлова - (8/10) - Интересен разказ в гротеска обстановка. Стил и качество на прозата - уникални. Добре изпипани герои и много интересно обрисувани сцени. Има тръпка, неизвестност, напрежение и развръзка. Какво повече може да желае един почитател на жанра. Единственото, което ми се яви като недостатък беше липсата на малко предистория, за да разбера мотивите породили действията на героите.

3. - СНАЙПЕРИСТЪТ от Дамян Д. Рейнов - (7/10) - Хубав разказ от непознат за мен автор. Както и името подсказва, произведението е на военна тематика, но с примеси на мистерия. Главният герой е единственият оцелял след битка с някакви странни същества. Той бива обкръжен и прави всичко по силите си за да завлече със себе си повече жертви. Освен, че има много кръв и стрелба, автора се опитва да ни разкрие и една по-различна картина, а именно до какви последствия може да доведе разстроената психика на един човек. По сюжета на Снайперистът съвсем спокойно може да се направи игрален филм, който сигурно ще стои в бокс офисите дълго време.

4. - САМОЖЕРТВАТА НА ТВОРЕЦА от Делиян Маринов - (8/10) - Много ми хареса. Пълнокръвни герои, много кръв и месо, любовна драма тип турска сапунка, и най-вече - действието се развива в любимата ми железница. Ох, това БДЖ. Само ако можеше автора да подмени нищо неподозиращите и невинни пътници със жепейци, на секундата щеше да получи максимална оценка.

5. - ПРИКАЗКА ЗА СМЪРТТА от Иван Димитров - (7/10) - Този тип разкази не са от най-предпочитаните от мен, но въпреки това автора внася нужната доза мистичност, подпечатана с красив стил на писане. Докато се реех из словата на Иван Димитров си мислех - да не би наистина да се е видял с покойния Адриан Лазаровски след смъртта му (лека му пръст на човечеца) и да е получил историята от първа ръка. Разказът изглежда така сякаш автора е видял и съпреживял цялата трагедия. Поклон!

6. - ПРИЗРАЦИ И БОГОВЕ от Александър Драганов - (10/10) - И ето го пред вас първият пирон в ковчега придружен с бутилка ром. Каквото и да кажа за този шедьовър ще бъде малко. Историята се върти около Йордан Горанов, който е специалист по прогонване на духове. Духове - те са ми любимите, може би единственото свръхестествено нещо, което е способно да ми изкара акълите. Авотра много умело преплита историята на главния герой с тази на духовете и даже намесва богове измежду тях, а свежото чувство за хумор гарантира на читателя един малко по-забавен прочит на паранормалния разказ. Както се казва на нормален български - направо цепи мрака!

7. - ПОЛУЛИКИЯ от Симеон Трифонов - (10/10) - Много, ама много харесвам истории за серийни убийци, а тази е поднесена по супер увлекателен начин. Толкова много се накефих, че още на секундата започнах да цитирам на колегите си моменти от разказа. "Полуликия" е произведение, което всеки, ама абсолютно всеки читател самопровъзгласил се за фен на хоръра трябва да прочете. Изтръпващ, ужасяващ и същевременно доставящ наслада (на такива като мен болни мозъци) разказ.

8. - ПАТОЛОГИЧНО ОБЕЩАНИЕ (И ЖЕЛАНИЕ) от Слави Ганев - (5/10) - Извинявам се на автора за ниската оценка въпреки положеният труд от него, обаче някак си с нищо не успя да ме грабне. Факт е, че на няколко пъти прекъснах четенето на разказа поради липса на интерес. Обичам да бъда прям и да казвам истината в очите. Историята ми се видя малко блюдкава, въпреки че стила на писане е много мек и гладък. С удоволствие бих прочел още нещо негово, защото човек не може да съди уменията на даден автор само заради един разказ, а аз съм убеден,че Слави Ганев има какво да ми поднесе, история, с която да ми влезе под кожата.

9. - ОТ САНТА, С ЛЮБОВ - от Иван Атанасов - (7/10) - Много добра идея, наистина реализирана прекрасно, обаче не ми беше достатъчно. Имах чувството, че нещо малко ми липсва, но незная какво. Ако бях прочел тази история около Коледа, напълно съм убеден, че щеше да ми въздейства по много по-различен начин. Някак си носи духа на Коледа, а какво по страшно от това на Коледа да получиш така бленувания подарък от самия белобрад старец и той да се превърне в ужаса, в който винаги си вярвал, че съществува. Попитайте Стивън Кинг, сигурно ще ви отговори.

10. - НАПРАВИ СИ САМ - от Сибин Майналовски - (10/10) - Безпрецедентно давам максимална оценка. Този разказ се превърна в любимия ми от Сибин. Направо ми отнесе главата подобно бутилка чисто ледено узо на кристалчета без таратор. Кърти, мести, пренася, разбива, облепва, разкъсва, измазва, надрасква, подмазва и чупи зъби. Увлекателно начало, с което автора постепенно ни пренася в света на главния герой, запознава ни с навиците и предпочитанията му, ала накрая в работилничката на "изрода" е описал по толкова богат и цветен начин всяко едно действие на болният мозък на Стамат Петров. Мега якият разказ. Потръпнах от удоволствие. Внимание! Забранено за лица под 18 години и такива със слаби сърца и способни да не издържат на напрежението.

11. - МИСИЯТА В НАВУРСКАТА ПЛАНИНА от Донко Найденов - (7/10) - До колкото знам Донко обожава да пише мистерии и този разказ потвърждава впечатленето ми. Интересен и в типичния за него стил, той ни пренася в странните земи на Армения, където се преполага, че в планината Навур се намира Ноевия ковчег. Странни изчезвания и мистични събития в стил Донко се случват там. Добре изградени персонажи и задължителните загадки за една истинска мистерия се помещават в произведението му. Като единствен недостатък ще вметна - краят ми се видя леко претупан. Много набързо ми се случиха нещата. Очаквах повече развитие, но причината за това е може би факта, че най-вероятно на авторите им се е наложило да спазват някаква норма за обем на произведенията си. 

12. - МАШИНАТА от Бранимир Събев - (10/10) - За пореден път се убеждавам, че при Бранко лабаво няма. С неподражаемия си стил ни пренася в нормалното човешко ежедневие, където неочаквано "Машината" се пробужда, а тя е гладна, винаги е била гладна. От тук нататък следват масови кръвопролития и хвърчане на месища. Много добре е успял да реализира идеята си, а съществото от машината някак си много ми наподобява на нещо средно между Фреди Крюгър и роботът SMOKE от Mortal Combat 3 Ultimate за SEGA. Финала не го очаквах, въобще даже. Отново Бранимир Събев успя да ме изненада.

13. - ЗАРАЗАТА от Иван Величков - (10/10) - С този разказ автора ни разкрива един малко по различен поглед над историята за чумата връхлетяла Европа в средата на тринадесети век. По всичко си личи, че Иван Величков е чел много допълнителна литература за това историческо събитие и се е постарал да ни представи тази глобална трагедия по много неочакван начин (поне лично за мен). Аз останах изключително изненадан, намесата на демони в цялата работа ми изпълни душата.

14. ЗАПИСВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО от Явор Цанев - (10/10) - слагам макслимална оценка и на този разказ без да се замислям. Понякога се чудя как Явор Цанев успява с такава лекота да ни представя идеите си. С всеки изминал ред тръпнеш в очакване за да разбереш съдбата на героите му, които са кой от кой по-запомнящи се. Идеята на разказа е нетрадиционна и много въздействаща. През цялото време бях под напрежение и очаквах с нетърпение авотра да ми разкрие тайните си. С две думи - уникален разказ.

15. - ГОСПОДИН ДЖОУНС от Коста Сивов - (9/10) - Една от най-големите грешки, които съм допуснал откакто чета български автори творящи в любимите ми стилове е, че съм пропуснал творбите на Коста Сивов. Макар че имам негова книга вкъщи, която си чака своя ред, досега не бях чел нищо от него. Но уви, ще поправя грешката си бързо и следващата книга, която ще подхвана е "Хубави неща, лоши неща". Господин Джоунс е разказ, който ни разкрива подсъзнанието на обикновения човек, който е лишен от най-неоценената нужда в живота - любовта. Претърпял немалко травми през живота си, господин Джоунс открива ново амплоа и желание към по-нестандартни неща. Скрита страст се отключва внезапно и той става опасен за околните. Разкошно осъществена идея.

16. - ГОСПОДАРЯТ НА БОЛКАТА от Валентин Попов - Вотан - (10/10) - поредният разказ на Вал, който ме накара да се чувствам като ударен по главата с тухла четворка. Той е засегнал темата за мъченията и отмъщението - две от любимите ми. Много добро описание на обстановката, действията на изверга и начина му на осъществяване на насладата си. Велико произведение, което те кара да съжаляваш, че финала на сборника наближава.

17. - SPECULO VERITATIS от Александър Цонков - Lostov - (10/10) - Изключително подреден и изпипан разказ. По всичко си личи, че Цонков е вложил много труд и е направил достатъчно проучвания за да ни представи една история изпълнена с много поука. Напряга ни да се замислим за това как живеем живота си и подобаващо ли се държим с другите. В интерес на истината никога не бих желал да попадам на подобно огледало, защото като всеки друг човек и аз имам своите демони и съм взимал грешни решения през живота си и нищо чудно да последвам примера на господин Роугън О` Фелер - не, мерси. Cool 

За финал ще кажа само едно - много жалко, че сборника свърши, но както на всички ни е известно - всичко хубаво си има своя край.

 

 

 

Пепел от мрак

                   от

   Валентин Попов

 

   Какво мога да кажа повече за тази книга, което да не е било казвано досега. Сборника е пълна лудница, в добрия смисъл на думата. Направо трепач. С творчеството на Валентин Попов се бях запознал съвсем случайно в нета и благодарение на издателство "Гаяна", с така любимият ми сборник "Вдъхновени от краля". Когато излезе "Пепел от мрак", очаквах с нетърпение момента, когато да се озове в ръцете ми. И ето го, настъпи. Глътнах я с удоволствие като отлежала кайсиева пърцуца. Наслада за скромната ми особа. Повествованието и думите се разляха в душата ми като водка Nemiroff с мед и люта чушка, спускаща се по гърлото. Истинско и неподправено удоволствие. Разказите вътре са на много високо ниво, като нито един от тях не ме разочарова. Няколко от тях изпъкват повечко от другите. Реших да споделя кои са те без да ги подреждам по впечатление, а така както са позиционирани в книгата.

- Заветът на мечката

- Особняка от тавана

- Старлайт

- По дяволите! Накъде отива този свят!

- Космическа одисея

- Когато се събуди в деня на смъртта си

Всички разкази са пъстри и разнообразни и този сборник влиза в колекцията ми за най-любими книги от български автори. Благодаря ти бате Вал за творчеството, с което ми достави неподправено усдоволствие и усещане за наслада. Продължавай смело напред. Ще чакам с нетърпение бъдещите ти проекти.

За финал ще отправя мъничък апел към автора - Валка, моля ти се, прави ги по-дълги тия разказчета! Тъкмо се накефя на даден разказ и той вземе та свърши. Недей с лошо! Wild

 

 

Априлска жътва

                       от

       Бранимир Събев

 

 

След като прочетох "Пустинния скорпион" на Бранимир Събев се запалих много по българските автори, твоярящи в любимите ми жанрове - хорър, фантастика и фентъзи. Усещането, което изпитах след прочитането му беше неописуемо приятно, бях удовлетворен, всичките ми изисквания останаха покрити. Преди да подхвана новият му сборник "Априлска жътва", бях сигурен, че в него автора ще задържи качеството и нивото на творбите си спрямо скорпиона, обаче бате Бранко направо ме заби в земята. Надхвърли най-смелите ми очаквания. В сборника няма слаб разказ. Те се делят на силни и уникални. Ще направя кратък коментар за всеки един от тях по реда им на разпределение в книгата.

1. Лъстиво сърце -  странен и същевременно колоритен бардак в Лас Вегас носи името на самият разказ. Тук има за всекиго по нещо, но какво ще се случи, когато един от най-редовните му клиенти е още по странен колекционер? Прочетете задължително и ще разберете какво колекционира той. Мен лично ме изненада краят.

2. Наемник - изключително приятен разказ, завладяващ и някак си напомнящ ми на филма "Ван Хелзинг", макар че нямащ нищо общо с него. Брат и сестра осиротяват след странен инцидент с родителите им. Те са твърдо убедени, че случилото се не е било инцидент и решават да потърсят най-добрият наемник в града, но неговите услуги са прекалено скъпи за техните възможности. В крайна сметка успяват да заплатят за услугите на наемника, след което се започва с безспирния екшън. Мега яко се накефих на описанието на злодеите в разказа, имах чувството, че се намират пред мен.

3. Водният град - разказ, с който се сблъсках в сборника "Мечове в морето". Действието се развива в постапокалиптичен свят, където главният герой Джеси Уинслоу се завръща в родният си град за да намери единственото съществуващо лекарство срещу най-опасната епидемия в света. По самото име на рзказа си личи, че родният град на Джеси е почти напълно останал под вода след огромен потоп, както и по-голямата част от света. Уинслоу среща неочаквани съюзници, но и страшно много древни врагове. Когато спасението на света лежи върху твоите плещи, не осъзнаваш колко важни са решенията, които трябва да вземеш. Въпреки,че бях чел разказа, реших да си го припомня и да му се насладя повторно.

4. Скрежко - какво ли може да се крие под една невинна козина? Тук автора разказва за момиче, което не е много долюбвано от своите връстници. Тя случайно или не, намира котака Скрежко, с когото заедно презапасяват хладилника си. Готино хрумване и още по-хубаво описване  при набавянето на храна. Какво ли е способен да направи един домашен любимец за да защити собственика си? А с какво е способен да му отвърне собственика в замяна? Може би поне да сподели вечерята си.

5. Големият двубой - моят личен фаворит в сборника. Въпреки, че няма нищо общо с остросюжетната литература, разказа е написан така сякаш автора си е припомнил изминалите години, прекарани в съревнования с другите силни на деня. След прочитането му останах носталгично настроен и се опитах да си прпомня изминалите  години, в които си мерехме "атрибутите" с противниците ми. 

6. Хотел "Макабър" - много интересно поднесен, накара ме да настръхна. Мрачна обстановка, подтискаща скромната ми душица. Накрая автора хвърля светлина в тунела, за да се ориентираме как и защо главният герой се е озовал в това положение.

7. Сурат пазар - действието се развива в близкото бъдеще, където нашето момче - главният герой е погнат от всички международни институции. Защо ли? Може би защото е изкарал наяве всичките кирливи ризи на правителствата, ставайки прекалено неудобен за тях. В сърцето на Истанбул се намира единственият по рода си "пазар на лица" или така нареченият "Сурат пазар", където човек може да закупи нов лик, дори ДНК. Отново идея, която е поднесена по различен и увлекателен начин от автора и напълно може да задоволи претенциите на най-капризните читатели.

8. Вярна и единствена - лек и приятен за четене. В него се разправя са любовните несгоди на най-якия боец в света, на чиито бойни умения може да завиди дори и Херкулес на Шварценегер. Краят ме изненада, не го очаквах.

9. Отмъщение - фантастика, фентъзи и много екшън. Какво повече може да желае човек. Още от самото начало бях предвидил края. Въпреки това бях сигурен, че бате Бранко ще се постарае разказа да се развие интересно. Успя! Мега яко се накефих и той влезе в топ 10 на любимите ми разкази от автора.

10. № 24 - интересен, с добре изграден сюжет и герои. Имената на даскалите ме накефиха - Веселин Панчев и Перун Апостолов. Вечната борба между доброто и злото, добре замаскирана и обкръжаваща нищо неподозиращите ученици Коко и Венци. Авторът се е постарал да обърка читателя в това кой е добрия и кой е лошия персонаж. До последно си мислех, че знам кой какъв е, но уви не успях да позная.

11. Черните кучета - какво ли човек трябва да направи, когато черните кучета са гладни? Решението е само едно - да ги нахрани. Разкошен разказ, доказващ до какви крайности може да стигне човек, когато леко е мръднал с главата.

12. Самак - това е единственият разказ в сборника, който не ми допадна. Някак ми беше прекалено къс. Не ми хареса много историята. От литературна гледна точка е добре поднесен. Приятен и гладък стил.

13. Странният случай със съдия Фолсъм - с една дума - бруталия. Супер разказ, който наравно може да се конкурира в съзнанието ми с "Големият двубой". Перфектно изградени персонажи, особено съдия Фолсъм. Автора така е описал обстановката и героите си, че човек може да си представи всичко наглед. Всеки един детайл е пипнат по този шедьовър. Първото нещо, което си помислих след прочитането му беше - искам още!

14. Априлска жътва - това е финалният разказ на сборника, носещ и неговото име. Бях го чел в сборника "Вдъхновени от краля" на издателство "Гаяна". Още там останах с усещането за пълно удовлетворение след прочитането му. Мамка му, много як разказ! Единственият пасаж от разказа, където леко се погнусих беше сцената под душа между главните герои, но бледнее на фона на останалата част. Финалът със статистиката след "чистката" ме нарадва максимално.

Благодаря ти бате Бранко за книжките ти, с които ми доставяш огромно удоволствие. Стискам палци и давай смело напред.

 24.01.2016

 

 

Kind regards

Daniel Ivanov